Дядо Михаил

Защо обожавам портретната и семейна фотография?

Защото типично за един Рак, с асцендент Рак, обичам историята, особено личната и семейната история. Като малка с часове можех да седя и да разглеждам кутии със стари снимки (нямахме много албуми). А кутиите бяха много – фотографията беше навлязла в семейството ни първо чрез дядо ми Михаил, а после и баща ми се заловил със същото хоби. За мен беше естествено да израсна пред обектива на баща си, както сега за моя син е нормално да ме вижда почти постоянно с фотоапарат в ръка…Да гледам бабите и дядовците си като деца, после ученици, после родители и работещи, за мен беше магичен начин да попадна назад във времето, да проследя промените в тях, промените в средата, историята.

Дядо Михаил и баба Койна

Сега искам да съм част от хората, които творят история. Понеже не съм достатъчно значима да я творя чрез реална промяна в системата, то поне мога да документирам как се променяме ние хората, кога и какво ни прави щастливи…

Дядо Михаил, баба Койна и баща ми Панко

Както и красотата, о, да, красотата…

дядо Христо

Когато за първи път видях тази снимка на баба ми Здравка,

бях поразена. Стори ми се приказно красива, излъчваща спокойствие и доброта, изваяна от нежен и чуплив порцелан. Когато баба ми почина, в моето сърце остана този неин образ – на младата, красива жена, току-що завършила за медицинска сестра. Красотата е възприятие, да, всеки човек е красив по своему и всеки заслужава да притежава спомени за своята красота…